Нобеловият лауреат и американски учен Джеймс Уотсън, един от съоткривателите на структурата на ДНК, почина на 97 години. В едно от най-големите научни открития на 20-ти век, той идентифицира двойно-спираловидната структура на ДНК през 1953 година заедно с британския учен Франсис Крик, което постави основата за бързи напредъци в молекулярната биология.
Спорни изказвания и последствия
Репутацията и значението на Уотсън бяха сериозно уронени от неговите изказвания относно раса и пол. В телевизионна програма той направи твърдения за гените, които причиняват разлика в средната интелигентност между чернокожи и бели хора. Неговата смърт беше потвърдена от лабораторията „Cold Spring Harbor“, където той работи и изследва десетилетия, преди да се наложи да подаде оставка като ректор заради тези изказвания.
Нобелова награда за ДНК откритието
Уотсън получи Нобелова награда през 1962 г. заедно с Морис Уилкинс и Франсис Крик за откриването на структурата на двойната спирала на ДНК. „Ние открихме тайната на живота,“ казват те тогава. До началото на 2000-те години той беше в голяма степен отхвърлен от научната общност заради изказванията си относно раса и пол.
Извинения и загуба на длъжности
През 2007 г. ученият заяви пред вестник Times, че е „въобще мрачен за перспективите в Африка“, защото „всички наши социални политики се основават на факта, че тяхната интелигентност е същата като нашата – докато всички тестове казват, че не е точно така“. Той се извини „беззадръжно“, но въпреки това тези изказвания доведоха до загубата на работата му като ректор на лабораторията „Cold Spring Harbor“ в Ню Йорк.
Постоянни контроверзии
Допълнителни коментари, които направи през 2019 г. – когато отново предполага връзка между раса и интелигентност – доведоха до това лабораторията да го разхожи от почетните си звания на ректор емеритус, професор Оливър Р. Грейс емеритус и почетен попечител. „Изказванията на доктор Уотсън са укорими, неподдържани от науката,“ каза лабораторията в изявление тогава.
Историческо откритие на ДНК
ДНК беше открита през 1869 г., но беше нужно до 1943 г. учените да открият, че тя съставлява генетичния материал в клетките. Все пак, структурата на ДНК остава загадка. Работейки с изображения, получени от изследователя от King’s College Розалинд Франклин, без нейно знание, Крик и Уотсън успяха да изградят физически модел на молекулата. Морис Уилкинс, който споделя Нобеловата награда с Крик и Уотсън, работи с Франклин за определяне на структурата на ДНК молекулата.
Наследството на Уотсън
Бивши колеги са коментирали, че Уотсън е развивал кариерите на женски учени в Харвард през 1950-те и 60-те години, по време когато това не беше обичайно. Въпреки това, той също прави унижаващи коментари за жените в науката и написа сексистки забележки за Франклин, включително коментари за нейната външност, в своето бестселърово издание от 1968 г., „Двойната спирала“.
Продажба на Нобеловия медал
Уотсън стана първият жив Нобелов лауреат, който продаде своя златен медал, получавайки $4.8 милиона на търг през 2014 г., като заяви, че го освобождава, защото се чувства изолиран от научната общност след своите спорни забележки. Руски милиардер го купи за $4.8 милиона и веднага му го върна.
Биография и образование
Джеймс Уотсън е роден в Чикаго през април 1928 г. от Жан и Джеймс, потомци на английски, шотландски и ирландски заселници. Той спечели стипендия за обучение в университета на Чикаго на 15-годишна възраст. Там се заинтересува от новата техника на дифракция, при която рентгенови лъчи се отразяват от атоми, за да разкрият техните вътрешни структури.
Научна кариера
За да продължи своето изследвание върху структурата на ДНК, Уотсън отива в университета Кеймбридж в Англия, където се среща с Крик, с когото започва да конструира мащабни модели на възможни структури. По-късно, след своето научно откритие, Уотсън и съпругата му, Елизабет, се премещат в Харвард, където той става професор по биология. Двойката има двама сина – единият от които диагностициран с шизофрения като младеж, което допълнително мотивира Уотсън да усърди изследването си на ДНК с надеждата да му помогне.
Работа в лаборатория Cold Spring Harbor
През 1968 г. той оглавява лабораторията „Cold Spring Harbor“ в щата Ню Йорк – стара институция, която се счита, че благодарение на него се превръща в една от водещите научни изследователски средища в света.
Source: https://www.bbc.com