Три нови ваксини се разработват, за да се справят със рядък вид Ебола, който вече е убил близо 250 души. Международната инициатива за ваксини срещу СПИН (IAVI), която работи по една ваксина, заяви, че огнището заплашва да стане най-лошото досега. Университетът в Оксфорд и фармацевтичната компания Moderna също изследват ваксини срещу вида Bundibugyo.
Заплаха от най-голямото огнище
Коалицията за иновации за епидемична готовност, която предоставя финансиране за всяка група, заяви, че „всеки ден е от значение“. Има сега повече от 1000 подозрителни случаи в ДР Конго с девет потвърдени случая в съседна Уганда. Нарастват опасенията, че това огнище – което е било открито едва след като е разпространено в зона на конфликт с ограничени здравни ресурси – може да достигне размерите на най-голямото досега огнище на Ебола в Западна Африка през 2014-2016 г. Тогава, почти 29 000 души бяха заразени и повече от 11 000 умряха.
Разработването на ваксини е приоритет
Д-р Марк Файнбърг, ръководител на IAVI, каза: „Мисля, че това очевидно заплашва да бъде колкото тежко огнище, ако не дори по-лошо, и разработването на ваксина и други мерки е очевидно приоритет.“ То се отразява на опасенията на медицинската благотворителна организация Médécins Sans Frontières (MSF), която каза, че ситуацията е „дълбоко тревожна“ и никога преди „толкова много случаи“ не са били записани толкова рано.
Ваксини за отделни видове на Ебола
Ваксините трябва да се разработят за всеки отделен вид на Ебола – има шест, но само три са известни с това, че причиняват огнища. Има ваксина за най-често срещания вид Zaire, но това огнище се причинява от друг вид, наречен Bundibugyo. Той е бил наблюдаван само два пъти преди и няма одобрена ваксина. IAVI работи върху модифицирана версия на ваксината срещу Zaire за борба с Bundibugyo. Експерименталният инжекция е била тествана върху маймуни, където бързо е обучила имунната система и е дала близо 100% защита.
Файнбърг каза, че техните доказателства до момента го правят „оптимистичен относно потенциала“, но текущо ще отнеме седем до девет месеца да се подготви ваксината за клинични изпитвания – въпреки че те се опитват да „ускорят тези времеви рамки“.
Напредък в изследванията на Moderna и Оксфорд
Междувременно, фармацевтичната компания Moderna обяви, че използва своята mRNA технология – която беше използвана за бързо разработване на ваксини по време на пандемията Covid – за работа върху Bundibugyo.
„Ще се движим с ургентност и научна строгост, за да подкрепим отговора и да помогнем за приближаването на потенциална ваксина към общностите, които имат най-голяма нужда от нея,“ каза Стефан Бансел, главен изпълнителен директор на Moderna. А Университетът на Оксфорд вече каза, че работи върху своята собствена ваксина технология, която също спаси животи по време на Covid, за да разработи нова ваксина срещу Ебола. Тази ваксина трябва да бъде готова за клинични изпитвания след два до три месеца.
Различни технологии за постигане на обща цел
Всяка ваксина цели да обучи тялото да разпознае същата структура на повърхността на вируса – известна като гликопротеин Bundibugyo. Въпреки това, всяка използва различна технология, за да стигне до там. IAVI използва жив, но безвреден вирус, който е инженерно променен, така че също има Ебола гликопротеин. Имунната система отблъсква безвредния вирус и се научава да се бори с Ебола в процеса.
mRNA ваксината и ваксината на Оксфорд доставят къс код на генетичен материал в тялото. След като влезе, тя заповядва изграждането на гликопротеина Bundibugyo, който тялото разпознава като чужд и започва да атакува. Всичко това би означавало, че имунната система има преднина, когато става въпрос за борба с реална Ебола инфекция.
Необходимост от клинични изпитвания
Въпреки това, разлики в технологиите и начините, по които обучават имунната система, биха могли да повлияят на нивата на защита или броя на необходимите дози. Всичко това трябва да се тества в клинични изпитвания. Коалицията за иновации за епидемична готовност (Cepi) финансира ранните етапи на изследванията.
„С разпространението на вируса Bundibugyo бързо и без лицензирани ваксини, всеки ден е от значение в надпреварата срещу тази смъртоносна болест,“ каза д-р Ричард Хачет, CEO на CEPI.
Д-р Тедрос Адханом Гебрейесус, директор на Световната здравна организация, каза: „Ваксината срещу Bundibugyo може да помогне за контрола на тази епидемия и да засили готовността за бъдещи огнища.“
Source: https://www.bbc.com