Когато Софи Луис си събра багажа за звено за психично здраве на майки и бебета, тя си мислеше, че ще се върне вкъщи за две седмици. Вместо това, 27-годишната прекара там пет месеца – време, което според нея спаси живота ѝ и този на дъщеря ѝ. След като ражда, на Софи е диагностициран ОКР и тенденции на постпартална психоза, като тя твърди, че е била напълно неосъзната колко е зле. „Знаех, че не съм в безопасност. Но не мислех, че съм извън контрол.“
Постпартална психоза
Постпарталната психоза е рядко, но тежко психично заболяване, което започва внезапно в дните или седмицата след раждането, засягащо около една на 1000 майки. Лечима е, но може да се развие бързо. Експерти твърдят, че специализирана подкрепа за постпарталната психоза вече е налична в цяла Уелс.
Опитът на Софи
След трудна бременност и раждане, Софи от Абърдър, Рондда Кенън Тав, казва, че веднага е разбрала, че нещо не е наред, когато ѝ връчват новородената ѝ дъщеря. „Нямаше нищо. Нямаше интерес, въпреки че току що бях родила първото си дете.“ Дни и седмици по-късно, тя се борила да заспи и била измъчвана от звуков сигнал в спалнята си през нощта, който не бил нито телефона ѝ, нито бебефона.
Подкрепа и лечение
Според NHS, симптомите на постпарталната психоза варират и могат да се променят бързо, включвайки мания, депресия, объркване и халюцинации – и могат да се случат на всяка жена. Може да трае няколко седмици или по-дълго и е много по-рядка от следродилната депресия и тревожност. Софи казва, че се страхувала от разделяне от партньора си и мислела, че ще бъде като „затвор“, първоначално се чувствала „истерична“.
Излизане и осъзнаване
Софи казва, че напускането на интензивната подкрепа на отделението след продължителен престой било трудно, но три години по-късно сега иска да помага на други майки, като повишава осведомеността и насърчава други да търсят помощ, ако имат нужда. „Те не са сами в това и когато сте вътре, се чувства като най-изолиращото нещо на света. Мислите си ‘никога няма да се върна към [нормална] майка’, но ще се върнете,“ казва тя.
Роля на специалистите
Д-р Сали Уилсън работи в Action on Postpartum Psychosis, благотворителност, която спасява живота ѝ преди 11 години почти веднага след раждането на дъщеря ѝ. „В съзнанието ми бях умряла. Живеех в задгробен живот и бях наказана за нещо, което се бе случило с дъщеря ми,“ казва тя. „На този етап беше диагностицирана с постпарталната психоза. Бях напълно отделена от реалността.“ Уилсън добавя, че все още има „много работа, която трябва да се свърши“, за да се повиши осведомеността за състоянието сред бъдещите родители, обществеността, както и здравните специалисти.
Подобрението на състоянието
Професор Ариана Ди Флорио от Университета в Кардиф казва, че е важно да се повиши осведомеността за състоянието без да се създава безпокойство или тревога за жените. „Въпреки че е много рядко, то също така много лечимо,“ казва тя. „Прогнозата е много добра.“
Ако сте засегнати от въпросите в тази история, помощ и подкрепа е налична чрез https://www.bbc.com.
Source: https://www.bbc.com