За Рита Бол няма нищо по-смислено от това да държи ръката на човек в последните му моменти. „Това е абсолютно сурово“, казва Бол, „да свидетелстваш за този живот, който напуска света.“ Тя е била там при последния дъх на много хора.
Работата на Рита Бол като дула
Ето вече три години Бол работи като обучена „дула на смъртта“ в Лондон. Тя е немедицински придружител в края на живота и подкрепя индивидуални семейства и доброволци в домове за грижа на NHS. Бол казва, че хората често я питат какво е „позволено да правят“, когато техните близки умират. „Чувам истинско облекчение, когато казвам, че е добре да ги държим за ръка, да ги целуваме, да пускаме музика, да им говорим.“
Нарастваща популярност на дулите на смъртта
Възможно е да сте чували за дули, които помагат на майките по време на бременност, раждане и ранно родителство. Но дулите на смъртта, понякога наричани „душевни акушерки“, набират популярност през последните 10 години. Ема Клеър, главен изпълнителен директор на End of Life Doula UK, казва, че през 2025 г. са се присъединили 114 дули в нейната организация – голямо увеличение в сравнение с предишните години. Наскоро известни личности като Никол Кидман и Руби Уакс обявиха, че се обучават да станат дули на края на живота, а Давина Маккол казва, че също планира да го направи, когато се пенсионира.
Как дулите подкрепят изоставените
Понякога „тишината след като някой умре може да бъде огромна“, казва Бол, но дулите могат да седят с изоставените и да разказват за последните няколко дни. В зависимост от нивото на обучението, една дула може да струва между £25-£45 на час, според Клеър. Въпреки това някои могат да предложат своите услуги безплатно.
Истории на хора, помогнати от дули
Фани Беърънс, която живее в Девън, за пръв път се обърнала към дула на смъртта Сара Паркър 10 месеца преди съпругът й да умре от рак. „Сара беше невероятна с мен, докато просто плаках и плаках в нейната кухня,“ казва Беърънс. „Беше невероятно да мога да говоря с някого, който не е семейство, който не е ангажиран, и който може просто да бъде там, докато аз се разпадам от скръбта.“
Подготовка за крайния момент
Дулата насърчила Беърънс да обсъди трудни въпроси със съпруга си на смъртно легло – включително къде иска да бъде погребан и каква иска да бъде погребението му. Тя й помогнала да се справи с „администрацията на смъртта“ като се свърже с погребалните агенти и регистрирането на смъртта. „Тя беше добра в това да ми напомня да се грижа и за себе си и не само да се загубя в нуждите на другия човек.“
Нормализиране на процеса на умиране
Докато Паркър главно била източник на подкрепа за Беърънс, тя също подкрепяла съпругът й. Тя си спомня как Паркър внимателно обяснявала процеса, при който тялото започва да се изключва през последните дни от живота. „Има нещо в това да бъдеш с някой, който е много запознат с този процес, който е обективен и в мир с него и състрадателен – това наистина помага,“ казва Беърънс. „Макар и да не премахва болката от това, някак го нормализира.“
Образование и осъзнаване на смъртния процес
Както и другите дули, с които разговаряхме, Клеър вярва, че днес хората са „загубили много от познанието за обикновената смърт“. Тя казва, че повечето хора представят идеята за смърт от драматични сцени във филми или внезапната смърт. Като обясняват физическия процес на умиране в толкова детайли, колкото желаят хората, дулите помагат да се премахне страхът, като добавят, че това отключва време, което може да бъде прекарано по-смислено.
Физически промени по време на умиране
Например, Паркър обяснява, когато хората умират, температурата на тялото и дишането им се променят. „На края може да има гъргорещ звук – звук от тежко дишане, който може да е страшен за хората в стаята,“ казва тя. „Ако вече сте им казали да го очакват, може да се почувства по-лесно.“
Създаване на атмосфера на единство
Душевната акушерка Криста Хюз, която също работи в благотворителната организация за рак Mulberry Centre, казва, че създаването на силна връзка с умиращия е важно, за да позволите на тях да изживеят крайните си моменти както желаят. „Когато някой се ражда, той се ражда в обичащи ръце,“ казва Хюз, „и се надяваме, че може да умрат в обичащи ръце.“
Подкрепа отвъд смъртта
Хюз си спомня човек, който искал да умре в градина, но не можел заради необходимите медицински интервенции. Тя създала въображаема градина за него, като донесла снимки и лавандулово масло, пуснала звука от птичи пеене и описала разходка през полетата с лавандула. Дулите на края на живота често предоставят подкрепа дори след смъртта. Бол казва, че е посещавала погребални домове от името на семействата, за да предаде съобщения и е помагала в организирането на възпоменателни служби.
Развитие на грижата в края на живота
Други прекарват време в общността, повишавайки осъзнатостта, включително организиране на кафе-срещи за смъртта, където „отварят разговори“ с чай и торти. Мариан Кравчък, изследовател в грижата за края на живота в Университета на Глазгоу и основател на End-of-Life Doula International Research група, казва, че грижата в края на живота трябва да се развива, защото начинът, по който хората умират, се е променил, с по-малко хора, които умират от кратки инфекциозни заболявания или случайни смърти и повече такива, които живеят години с ограничавщи живота заболявания.
Идеите за дулите на смъртта
“Има и очаквания за избори в стила на живот във всяка сфера на нашия живот”, казва тя, “включително и възможността да оформим собственото си умиране.” И докато за някои, дулите на смъртта могат да помогнат с това, това е сложно с неясна регулация и липса на задължително обучение в Обединеното кралство. Някои хора вярват, че дулите на смъртта трябва да бъдат включени в здравната система, докато други мислят, че услугата, която предлагат, трябва да остане отделна.
Съществуват също въпроси около разходите за тази роля и опасения относно пространството за „опортунизъм около уязвими хора“. Но според Кравчък, „реалността е, че подходящата грижа в края на живота е лотария на пощенските кодове“ и дулите могат да помогнат за запълване на тези пропуски в грижите. Междувременно доктор Пол Пъркинс, главен медицински директор в благотворителния организация за палиативни грижи и загуби Sue Ryder, казва, че здравната система може да бъде „трудна за навигация за пациентите, особено когато те преживяват всички емоции, които диагнозата може да донесе“. Той вярва, че тези, които са на умиране, трябва да бъдат помогнати да „имат най-доброто възможно качество на живот“, като добавя, че „така те могат да прекарват време с хората, които им носят радост“.
Source: https://www.bbc.com