Полицитемията (полиглобулия) представлява състояние, при което е повишен броят на кръвните телца. Полицитемията може да бъде трайно, постоянно състояние или да бъде временно явление. В първият случай полицитемията се дължи на повишена пролиферация на предшествениците на кръвните клетки в костия мозък, вследствие туморно заболяване. Когато е временно явление, полицитемията съпътства различни заболявания на организма или се дължи на промяна в условията на живот. Временната полицитемия се наблюдава при хора, живеещи или временно пребиваващи на височини над 2500 метра. Тя е типична вторична полицитемия, предизвикана от намаленото парциално налягане на кислорода, вследствие разредения въздух. Непосредствено след изкачване на големи височини полицитемията е израз на сгъстяване на кръвта (хемоконцентрация) и чак след втората седмица се явява последствие от костномозъчната хиперплазия – повишаване броя на предшествениците на червените кръвни телца (еритроцитите). Заедно с това настъпва и ретикулоцитоза – повишаване на броя на ретикулоцитите, но почти никога левкоцитоза – повишаване броя на белите кръвни телца (левкоцитите). Ретикулоцитите са последният стадий на „узряване” на червените кръвни телца и появата им в периферната кръв е показател за повишена костномозъчна функция. Белите кръвни телца (левкоцити) защитават организма от микроорганизми и повишаването на броя им е показател за наличен възпалителен процес в организма. При временната полицитемия такъв липсва, затова левкоцитите са без промяна при това състояние, затова в тези случаи е по-правилно да се говори за еритремия – повишаване броя само на еритроцитите.
Състоянието на високопланинска полицитемия (полиглобулия) се проявява след няколкогодишно пребиваване на големи надморски височини. При такива хора симптомите на полицитемия са: лесна уморяемост, главоболие, гадене, повръщане. Наблюдават се намаление на зрението, парестези, отслабване на умствената и психичната активност. Лицето на пациентите с полицитемия е зачервено. При по-тежки случаи се наблюдава почти постоянен задух. Болните са апатични, губят интерес към живота и лесно изпадат в тежки депресивни състояния. Те правят впечатление със синьо-виолетовото си лице и оточните (едемни) клепачи. Черният дроб и слезката се намират увеличени само в 10% от случаите. Полицитемията у болните от това заболяване е по-силно изразена, отколкото у временно пребиваващите на големи височини, които нямат никакви симптоми. Броят на еритроцитите достига 7.1012 /l и само в отделни случаи е по-висок. При високопланинската полицитемия са описани и промени в средния обем на еритроцитите и средното съдържание и концентрацията на хемоглобина в отделния еритроцит. Тези промени са особено характерни за хора, живеещи и извършващи тежка физическа работа на големи височини.