Болките по време на вагиналното раждане се дължат на дразнене на болковите рецептори от гениталиите. Болковите импулси идват от разширението на маточната шийка(разкритие), маточните контракции, разтягане на маточните връзки, дразненето на перитонеума, кръвонапълването в малкия таз и най-вече от емоционално-психически болков фон. Всички тези компоненти определят сложния характер на родилната болка. Често емоцоналният болков фон преобладава над самото болково усещане. От тук произтича и особенният характер на родилната болка- липсата на точна локализация, дифузността, неопределеният характер, връзката с отрицателните емоции(страх, безпокйство, несигурност).
В началото на раждането жената усеща теглене и болка ниско в гърба. По-късно болезнените усещания се засилват и отчасти променят локализацията си- в долната част на корема, към хълбоците, дори и към бедрата. Характерно за родилната болка е нейната зависимост от маточните контракции, от тяхната сила и продължителност. При увеличаване на разкритието се получават допълнителни болкови импулси от спускането на плода. Особено болезнен може да бъде периодът на изгонване на плода, когато жената се напъва и бебето се ражда. Силните болки по време на раждането водят до високи нива на адреналин и други стресови хормони.
Те водят до нарушаване на ритмичността и интензивността на маточните контракции, спазъм на мускулатурата на тазовото дъно, обща напрегнатост и страх. Всичко това забавя нормалния ход на родовия процес и оставя отрицателен емоционален спомен на майката за раждането.
Епидуралната анестезия се използва широко за обезболяване на всички периоди на нормалното раждане както и при форцепс, епизиотомия. Анестетикът, болкоуспокояващит медикамент се инжектира в епидуралното пространство на гръбначния мозък в областта на поясните прешлени. Така се блокират сетивните нерви, по които тече болковата сигнализация от маточните контракции, като липсва опасност от парализа и блокиране на маточните контракции.
Преимуществата на епидуралната анестезия са, че родилката е със запазено съзнание и участва активно в раждането. Тя усеща маточните контракции, но те не са толкова болезнени, че да блокират двигателната активност. В епидуралното пространство се поставя катетър и като се метаболизира анестетикът се влива още упойващо вещество. Така жената се обезболява до завършване на раждането. Концентрацията на медикаментите е ниска и липсва опасност те да доведат до потискане на дишането и сърдечната дейност на плода.
Днес се смята, че епидуралната анестезия е оптималният метод за обезболяване на нормалното раждане. Тя контролира най-добре сърдечно болни жени, жени с белодробни уложнения, хипертония, тиреотоксикоза, бъбречни заболявания. Регионалната анестезия е най-безопасният метод за обезболяване на раждането при наличие на фетално страдание, недоносен плод, преносена бременост, многоплодна бременост, седалищно предлежание.