В тази статия ще видим какво може да се окаже фатално за нашата фигура и как да предотвратим повишаването на теглото си, избягвайки някои ситуации.
На първо място – навици.
Ще трябва да се откажем от някои лоши навици. Кой е казал, че щом сме на обяд, трябва да хапнем 3 блюда? Или, че трябва да изпразваме чинията си напълно, за да не обидим някого. Кой е казал, че спагетите се ядат непременно с кетчуп? И защо винаги пред телевизора трябва да хапваме пуканки?
Няма да изреждаме всички навици, които водят до наднормено тегло. Всеки да преценява своите и най-важното, да ги промени в положителна посока.
Скучно ни е.
Имаме неприятно задължение, нежелани и скучни гости са ни посетили, филмът не ни ангажира и какво – похапваме, особено ако масата пред нас е заредена с различни блюда.
И ние като другите.
Случвало ви се е със сигурност. Не сме гладни, но някой е поръчал заедно с кафето торта или бисквитки, няма да се делим сега от останалите, и посягаме ли, посягаме. Понякога сме тръгнали на дълга разходка, а спътникът ни носи пуканки, семки, лукчета или нещо друго. Защо пък да не му направим компания, си мислим или даже не мислим, а си похапваме, така – между другото.
Да опитаме какво е това.
Любопитството е хубаво нещо, но не винаги. Или поне да е в по-малки количества, когато става дума за ново ястие. Не е нужно да изядем огромно парче баница, само защото не сме яли досега такава. Можем да задоволим любопитството си и с по-малко парченце.
Една видна дама сподели преди години: „От това пусто любопитство все преяждам.” Има истина в думите й.
Учтиви сме.
Добро извинение за лакомията ни. Да, наистина, когато отидем на гости не е много приятно за домакините да не опитаме почерпката им, но става дума да опитаме, а не да изпразним чиниите. На делови обяд, на парти можем просто да опитаме едно блюдо. Не е необходимо да показваме колко сме учтиви, като посещаваме няколко пъти шведската маса.
Ние тъгуваме.
Когато ни обхване тъга, без да искаме търсим утеха в сладкишите. Утеха може и да не намерим, но със сигурност увеличаваме теглото си. Колко по-добре ще бъде да направим една хубава разходка. Знаем го, но по-лесно е да си похапнем бонбон, шоколад. Ако не се утешим с малко, повтаряме.
Под стрес сме.
И от нерви ядем ли, ядем. Много по-добре ще да пием вода или неподсладен ментов чай, но някак не ни се вярва, че това ще ни успокои. Ако толкова трябва да ядем – нека са поне ябълки.
Трябва да се наградим.
Много приятен повод, но защо наградата трябва да е голямо блокче шоколад, баклава, торта. А като добавим и едно алкохолно питие – направо сме си взели идеалната награда.
Гладни сме.
Ако наистина сме гладни – трябва да ядем. Стига да не се заблуждаваме, че сме гладни. Понякога по инерция смятаме, че сме гладни, а то просто ни се яде нещо. И се оправдаваме пред самите себе си.
Източник: https://fitholic.bg/