Флегмонът е сериозно възпаление, което засяга рехавите съединителнотъканни структури в организма. Това състояние се характеризира с болезнено зачервяване, подуване (обикновено едематозно и без ясно отграничаване), дифузно разпространение на инфекцията в меките тъкани с гноен ексудат и повишена телесна температура, което сигнализира за обща инфекция. Полезни съвети за здравето: особено внимание трябва да се обърне на флегмона на пода на устната кухина и този на главата, тъй като те изискват спешна медицинска намеса. Ако забележите симптоми, не отлагайте консултацията със специалист.
Причини за флегмон
Флегмонът възниква при навлизане на бактерии в повърхностните меки тъкани на тялото, най-често в резултат на стафилококова или стрептококова инфекция. В по-тежки случаи може да се развие гнилостен (путриден) флегмон, причинен от анаеробни бактерии като Proteus, Escherichia coli, Clostridium feseri, Clostridium chauvoei и други.
Флегмонът често се развива като усложнение на:
- Фурункули и карбункули
- Абсцеси на потните жлези
- Травми, ухапвания или хирургични интервенции при липса на добра хигиена
- Разпространение на инфекция от съседни възпалителни огнища
Заболяването протича с образуване на гъста гнойна колекция или некротичен разпад на тъканите, което може да доведе до тежки усложнения, ако не се лекува своевременно.
Симптоми при флегмон на пода на устната кухина
Флегмонът на пода на устната кухина е сериозно възпалително заболяване, което често протича със слаба болка, но с изразена твърдост на засегнатата тъкан, наподобяваща дъска – състояние, познато като „дървен флегмон по Reclus“.
Характерни симптоми:
- Подпухналост и твърд оток в пода на устната кухина, който затруднява движението на езика
- Затруднено преглъщане (дисфагия) и говорене
- Повишено слюноотделяне поради ограничените движения на езика
- Затруднено дишане при по-тежки случаи, ако отокът се разпространи към гърлото
- Общо неразположение, висока температура и втрисане, сигнализиращи за системна инфекция
Флегмонът на тази зона може да прогресира бързо и да доведе до животозастрашаващи усложнения, като обструкция на дихателните пътища или разпространение на инфекцията към медиастинума (пространството в гръдния кош). Поради тази причина заболяването изисква спешна медицинска намеса, включително хирургично дрениране и антибиотично лечение.
Симптоми при флегмон на главата
Флегмонът на главата е честа последица от наранявания, фурункул, карбункул и остеомиелит. Флегмонът на меките тъкани на главата може да бъде повърхностен – когато възпалителният процес се развива по галеа апоневротика (съединително-тъканната фасция на главата), и дълбок – когато се локализира между нея и периоста.
Локални симптоми на флегмон на главата включват:
- Оток и зачервяване на кожата в засегнатата зона
- Силна, пулсираща болка, която се засилва при натиск
- Флуктуация – усещане за мековат централен участък при опипване, показващ наличие на гной
- Некроза – при дълбоките флегмони настъпва бързо умъртвяване на съединително-тъканната обвивка на главата и периоста, образувайки гнойна кухина между кожата и костите на черепа
Общи симптоми и усложнения:
Състоянието на пациентите с флегмон на главата обикновено е тежко, като се наблюдават:
- Висока температура и треска
- Левкоцитоза (повишен брой бели кръвни клетки)
- Главоболие, гадене и обща отпадналост
Флегмонът на главата често води до допълнителни възпалителни процеси като лимфангит (възпаление на лимфните съдове) и тромбофлебит (възпаление на вените с риск от образуване на тромби). В редки, но тежки случаи, инфекцията може да се разпространи и да доведе до животозастрашаващи усложнения като менингит или абсцес на мозъка, изискващи спешна медицинска намеса.
Ранното диагностициране и навременното лечение са от решаващо значение за предотвратяване на тежките последици на заболяването.
Лечение на флегмони
При флегмон се предприема ранна хирургическа инцизия и контраинцизия. При тази манипулация се извършват два хирургически разреза в противоположните крайща на флегмона, които целят да се създаде път за освобождаване от гнойните материи, пропиващи меките тъкани, и тяхното извеждане навън. Изтича ли при инцизията само оточна (едемна) течност, все пак тя е била показана! Най-честата грешка при оперативното лечение на флегмон е извършването на много малки инцизии при лоша наркоза на пациента!
Понякога може да се наложи обездвижване (имобилизация), ако флегмонът се е развил на крайник. Следват дренаж и компреси със Sol. Aethacridini lactas (Rivanolum) 0,1 %, кислородна вода, Iodoformium. Задължително е и провеждането на целенасочена антибиотична терапия, по възможност след определяне на резистентността на бактериалните причинители, установени при микробиологично изследване на гнойта.
Освен хирургичното и антибиотично лечение, пациентът се нуждае от подходяща поддържаща терапия, включваща обезболяващи средства, противовъзпалителни медикаменти и мерки за укрепване на имунната система. В тежки случаи, особено при дълбоки или обширни флегмони, може да се наложи интравенозно приложение на антибиотици и дори болничен престой за интензивно наблюдение.
Ранната диагностика и навременното лечение са ключови за предотвратяване на усложнения като разпространение на инфекцията в околните тъкани, образуване на абсцеси или дори сепсис. След приключване на острия възпалителен процес е препоръчително провеждането на физиотерапия за по-бързо възстановяване на засегнатата зона.
Последно обновено на януари 31, 2025