Лорън Макферсън току-що беше прекарала августовския банков празник на музикален фестивал в Лондон, когато инцидент във влака обратно към дома й показа, че може да й остават само десет години живот. Пътуването трябваше да бъде „първотo от многото“ празнувания за 29-годишната жена, тъй като тя току-що беше издържала изпитите за повишение в работата и беше купила първия си дом с приятеля си Зак. Но когато 16-килограмов куфар падна от съхранението над главата й по пътя към Кардиф, това доведе до откритието, че е живяла с терминален мозъчен рак.
Неочаквана диагноза
След като беше свалена от влака и закарана в болница за КТ сканиране, за да се провери дали не е счупила гръбнака си, лекарите забелязаха сенкa в мозъка й. „Чувстваш се все едно земята под теб пропада; не знаеш какво да правиш, ужасно е,“ каза Лорън, на която бе казано, че може да очаква да живее около 10-12 години. Въздействието на куфара предизвика много подуване и затова Лорън беше свалена от влака за първоначалното сканиране в Суиндън, преди MRI в Кардиф два дни по-късно, когато беше казано, че изглежда като мозъчен тумор.
Сложно възстановяване
Лорън имаше проблеми със симптомите на емоционална дисрегулация и крайна умора в годината преди инцидента, но казва, че те бяха приписани на хормоните й или на тогава не диaгностицираното ADHD. Тя каза, че три пъти е посещавала личния си лекар за различни тестове, тъй като е изпитвала и проблеми с червата, както и припадъци. Умората беше толкова зле, че Лорън премина от пълно на частично работно време като кардиограф, за да може да управлява обучението си за магистърска степен.
Когато лекарите й казаха за сенката на КТ сканирането, Лорън каза, че „веднага знаех“. „Има инстинкт вътре в теб и когато си се чувствал неразположен, всичко това започва да има смисъл,“ добави тя. „Почти е като облекчение, мислиш, че полудяваш, всички тези неща се провалят. Честно казано, бях доста наивна… бях притеснена, но в този момент не се страхувах.“
Оптимизъм въпреки трудностите
На следващата среща с консултанта й, месец по-късно, стана ясно колко тежка е диагнозата й. Лекарите подозираха, че тя има глиобластома, бързо растящ мозъчен тумор, и тя може да има само две години живот, ако е агресивен. Лорън беше информирана, че ще се нуждае от операция за отстраняване на тумора, но чакането в NHS ще отнеме четири месеца. Тя се свърза с частна клиника по здравната застраховка на Зак, което съкрати времето до три седмици. За мнение беше потърсено Cardiff and Vale University Health Board. Лорън и Зак решиха да действат бързо, за да намалят чакането.
Начало на възстановяването
Лорън преживя мозъчна операция в края на октомври, която успешно отстрани около 80% от тумора. Биопсията потвърди, че тя има олигодендроглиом от втора степен, рядък, бързо растящ и неизлечим мозъчен тумор, но в по-ранните стадии. „Почти е като някой ми е дал нов мозък, беше наистина странно, нищо не имаше смисъл, не се чувствах като себе си,“ каза Лорън. Туморът в речевия кортекс на мозъка й попречи да говори седмици след операцията и тя загуби много от когнитивната си функция.
Кампания и надежда
Лорън започна Instagram страница, за да повиши осведомеността и да документира пътуването си. „Искаш просто да говориш с хора и да видиш как всички останали се справят и как се чувстват другите хора,“ каза тя. Именно чрез тези връзки тя открива воресидениб, по-малко агресивно лечение, използвано за пациенти, които не се нуждаят от незабавна химиотерапия или радиотерапия след операцията. Лечението е одобрено от Шотландската лекарствена консорциум, но това не е така в Уелс, Англия и Северна Ирландия, нещо, което Лорън се бори да промени.
Лорън си остава оптимистична за бъдещето си, но признава, че има „тези моменти със семейството, когато се разплакваш и не можеш да дишаш“. Цялото преживяване беше трудно за Лорън, но и за семейството й беше още по-трудно. Със сърдечната загриженост и подкрепа на близките, тя преминава през тези трудности. Подкрепата на близките е много важна в такива моменти.
Източник: https://www.bbc.com