Болест на Реклингхаузен

Хиперпаратиреидизмът или болестта на Реклингхаузен се дължи на увеличена продукция и секреция на хормона на околощитовидните жлези. Болестта се среща по-често при жените, отколкото при мъжете. Най-често болестта се проявява на възраст 30-60 години.
В преобладаващия брой от случаите хиперпаратиреодизмът се дължи на аденом на една от околощитовидните жлези. По-рядко се установява дифузна хиперплазия на жлезите.
Хиперпаратиредизмът е тясно свързан с нарушаването на калциево-фосфорната обмяна. Под въздействието на паратхормона фосфорът се отделя усилено с урината, поради което концентрацията му в кръвната плазма се намалява. Във връзка с това настъпва мобилизация и извличане на калция от костите, поради което нивото на калция в кръвта се повишава. В костите се образуват кисти, изпълнени с фиброзна тъкан. Засягат се предимно епифизите на дългите кости. В бъбреците и пикочните пътища се наблюдава отлагане на калциеви соли във вид на конкраменти.
Болните се оплакват от мускулна слабост, повишена уморяемост, затруднение при ходенето- походката става патешка.
Често се наблюдават диспептични явления – безапетитие, гадене, болки в стомашната област, запек. При някои болни се установява язва на стомаха или на 12-пръстното черво с кръвотечение.
Костно-дистрофичният синдром се характеризира с болки в костите, остеопороза, спонтанни фрактури. Костните фрактури зарастват неправилно, поради което се развива деформация на скелета. Рентгенологично се наблюдават дифузна остеопороза и кистозни изменения в челюстите, дългите кости на крайниците, тазовите кости. При ¼ от болните в челюстите се откриват епулиди, които могат да прорастнат в носните кухини или в орбитите и да деформират лицето. Голяма диагностична стойност има декалцификацията и заличаването на рентгеновия образ на lamina dura на алвеолите. Този симптом се развива твърде рано и предхожда останалите скелетни изменения.
При наличие на камъни в бъбречните пътища клиничната картина се владее от непрекъснати бъбречни колики и хематурия.
Изследването на кръвта показва увеличение на калция и намаление на фосфора.
Протичането на болестта е хронично. Прогнозата е неблагоприятна. Болните умират от изтощение, бъбречна инфекция и др.
Диагнозата се поставя по характерните костни промени, двустранната бъбречна литиаза и биохимичните изменения в кръвта. Диференциална диагноза се прави с миеломната болест, ракови метастази в костите, остеомалация и др.
При аденом в околощитовидните жлези се прилага хирургическо лечение. Симптоматичното лечение се състои в даване на повече течности за предотвратяване образуването на бъбречни камъни, даване на болкоуспокощващи лекарства и др.