август 6, 2020

Здраве и сила

Полезни съвети за Вашето здраве

Конюнктивит

Конюнктивитът представлява възпаление на конюнктивата. Конюнктивитите са често срещано заболяване. Всеки трети в даден етап от живота си страда от това заболяване. Обикновено няма разлика в честотата и начина на протичане на заболяването при мъжете и жените. Освен това възрастта и расата също не са фактори, определящи разпространението на конюнктивитите.
Обикновено конюнктивитът сравнително рано води до появата на симптоми, което кара пациента навреме да потърси лекарска помощ. Най-често оплакванията са доста неспецифични и се изразяват в появата на глождене или чувство на чуждо тяло в окото. В началото човек смята, че в окото му има чуждо тяло, поради което започват активни мигателни движения или обилно навлажняване на очните булбуси. Тези мерки обикновено обаче не водят до подобряване на симптоматика. Освен това често оплакванията са съпроводени и с парене и сърбеж, което само по себе си подсказва възпалителната генеза на състоянието. Самият сърбеж в повечето случаи насочва не само към заболяването, но определя и неговия вид – най-често в тези случаи се касае за алергично обусловен конюнктивит.
Понякога особено в случаите на бурна възпалителна реакция окото отделя секрет, който в зависимост от причинителя е различен по количество и качество. През нощта този секрет води до слепване на миглените ръбове и прави невъзможно отварянето на окото рано сутрин. В тези случаи често освен конюнктивата се засяга и самият миглен ръб, който изглежда оточен, зачервен, с налеп по повърхността му. Нерядко поради силният сърбеж пациентите, разчесвайки мигления ръб, способстват за разпространение на инфекцията.
Твърде често единственият симптом на конюнктивита може да е зачервяването на окото. В някои случаи то може да обхване и двете очи, друг път възпалението може да засегне само едното око. Зачервяването се дължи на възпалително-обусловеното изпъкване и разширяване на малките кръвоносни съдове в областта на склерата (бялото на окото), в резултат на което те изглеждат подчертано червеникави. В някои случаи зачервяването се съпровожда с лека болезненост, друг път на преден план изпъква подчертаната неприязън на пациента при излагането на светлина (светлобоязън).
Независимо от многообразието на симптоми и оплаквания, които съпровождат конюнктивита, заболяването никога не води до намаление на зрителната острота или до чувството на болка. Има случаи, при които конюнктивитът има самоограничаващ се ход на развитие и постепенно възниква самоизлекуване.
Има конкретни симптоми и признаци, които подсказват съществуването на конюнктивита и улесняват диагностицирането му. По-важните от тях са:
– конюнктивална инекция (хиперемия) – дифузното зачервяване на конюнктивата по цялата и повърхост(най-често с яркочервен цвят). Тя трябва да се различава от т.нар. цилиарна инекция, която представлява зачервяване само в областта по контура на роговицата;
– оток на конюнктивата (хемоза) – обикновено този оток се проявява най-често в областта на булбовата конюнктива, която не е плътно прилепена към склерата. Дължи се на циркулаторни смущения в оттичането на венозната кръв и лимфната течност. В редки случаи отокът е така силно проявен, че оточната конюнктива надвисва над роговицата в областта на лимба, което налага и оперативното и отстраняване;
– фоликули – дребни, зърнести образувания, които се появяват като реакция на конюнктивата към различни видове възпаления; — фликтена – сивкаво полупрозрачно възелче, което най-често се появява в хода на туберкулозния конюнктивит;
– папили –разраствания на конюнктивата, които се появяват най-вече по клепачната повърхност и са проявени в различна степен при отделните видове конюнктиви;
– секреция – това е един от най-важните симптоми на възпалението на конюнктивата. В зависимост от състава си секрецията бива серозна, серозно-гнойна, гнойна, фибринозна и кръвениста. По вида, лекарят може да се насочи и към причинителя на заболяването. Ако секрецията е предимно серозна, най-често се касае или за вирусен, или за алергичен конюнктивит. Серозно-гнойната или чисто гнойната секреция, съпроводена с често слепване на миглените крайща рано сутрин, насочва към наличието на бактериална инфекция. При обилна гнойна секреция трябва да се мисли и за инфекция с гонорея.
В зависимост от вида на секрета, който се наблюдава при конюнктивита, се различават следните видове:
– катарален;
– мукозно-гноен;
– гноен;
– фибринозен.
В зависимост от хода на протичане и водещата клинична картина конюнктивитите биват:
– остри и подостри;
– хронични – често те възникват в хода на блефарити (възпаление на мигления ръб), синдрома на сухото око, дълготрайна употреба на очни медикаменти, контактни лещи или офталмалогични разтвори и други ;
– хламидийни конюнктивити – най-често става въпрос за трахомата;
– алергични и автоимунни конюнктивити;
– конюнктиво-роговични увреждания в хода на кожни заболявания;
– други конюнктивити.
В зависимост от вида на причинителя възпаленията на конюнктивите биват:
– бактериални – стафиликокови, гонококови, стрептококови, пневмококови, менингококови и други;
– вирусни – херпесни, аденовирусни и други;
– хламидийни – най-често става въпрос за трахомата;
– алергични и автоимунни – полинозен, лекарствен, пролетен катар, пемфигус и други;
– токсични;
– химични.

Може да облекчите състоянието си, докато потърсите специалист със следните способи:
-предпазване на очите от различни дразнещи или замърсени предмети чрез редовно миене на ръцете и отбягване на контакта им с нечисти предмети;
– премахване на контактните лещи и заменянето им с очила;
– поставянето на студени компреси на окото, които се сменят през 10 минути;
– измиване на лицето и на очите само с вода без използването на каквито и да е козметични средства;
– да се избягва търкането на очите, тъй като това спомага за разпространението на инфекцията;
– Ако само едното око е инфектирано, да не се пралагат капки от една и съща опаковка. Често при слагането на капките се докосва конюнктивалната повърхонст, което води до замърсяване на тестера, в резултат на което при използването му върху здравото око се предава инфекцията.
Лечението на конюнктивитите е многообразно. Обикновено не съществува единна схема, по която да може да се осъществи терапия на повечето възпалителни изменения на конюнтивата.
Преди започването на каквото и да е лечение е необходима преоценката на следните основни елементи:
– причинител на възпалението;
– стадий на болестта;
– субективни оплаквания;
– обективни критерии;
– възраст на пациента;
– състояние на имунната система на пациента;
– дали конюнктивитът е първично или вторично заболяване .
Най-често лечението на конюнктивитите включва прилагането на различни антибиотични капки или мазила и поддържането на добра очна хигиена.